www.antiagingivandomuschiev.webs.com
www.ivdom.mylivepage.com
www.antiagingstyle.com
Как и защо клетките остаряват и досега не е изяснено.
Съществуват различни теории, които се опитват да обяснят научно процесите на стареене.
Според
програмната теория генетични промени като загубата на теломери или грешки при репаратурата на ДНК са причината за стареенето. Според тази теория деленето на клетките повече не е възможно, когато се достигне определен брой на деленията.
Някои учени са открили различни гени, които според тяхното мнение са отговорни за стареенето. Японски учени са открили гена, който обуславя прогерията (заболяване, при което в ранна детска възраст децата имат напреднали прояви на стареене (фиг.1 ) върху хромозома 8.
На 11.юни 2002 г. американският изследовател Thomas Perls прави съобщение, че една година преди това със своя изследователски екип е установил върху хромозома 4 една област, която е отговорна за дълголетието.
През 2009 год. Нобеловата награда за медицина и физиология беше присъдена на американците Елизабет Х. Блекбърн, Каръл В. Грайдър и Джек Шостак за откритието как хромозомите са защитени от теломери и ензима теломераза. Откритието има приложение в лечението на рака и изясняване на процесите на стареенето. Учените са решили основен проблем в биологията - как хромозомите могат да се копират напълно при клетъчното деление и как се защитават от израждане. Така например синдрома на Вернер е рядко наследствено заболяване, при което се наблюдава преждевременно ускорено остаряване. Хората, страдащи от него, обикновено живеят до 46 години.
Теорията за износването /за оксидативния стрес/ постулира, че клетките се разрушават от така наречените свободни радикали. Свободните радикали са пероксиди на кислорода, които се образуват в процесите на обмяната и увреждат ДНК, клетъчните мембрани, както и протеините. По този начин те разрушават самите клетки.
Третата теория е
енергетичната теория. Според нея намаленият внос на калории води до дълголетие. Ученият Roy Walford (фиг.2) е живеел от години с една изключително строга диета. Той е приемал дневно само 1500 калории. Според неговите изчисления по този начин той ще доживее до 170 години /за голямо съжаление ученият умира на 79 год. от нервно заболяване/. Проф. Roy Walford е американски геронтолог, който създава Дружеството за калорийна рестрикция (Calorie Restriction Society). През 1986 год. доказва чрез лабораторни опити с мишки, че нискокалорийното хранене на експерименталните животни води до удължаването на техния живот. Чрез малко, но висококачествена храна успява да повиши с 30 % продължителността на живота на мишките. При това той установява намаляване на честотата на захарния диабет и рака. Неговата теория намира голям брой привърженици в различни страни. При тези хора при медицинско наблюдение се установяват намаляване на сърдечните заболявания и понижаване на артериалното налягане. Намаляване на растежния хормон обаче се установява само при вегетарианците /при отказ от животински протеини/ за разлика от обратния резултат при експерименталните мишки. Проф. Roy Walford умира на 79 год. от нервно заболяване.
Четвъртата много важна е
хормоналната теория. Според нея с възрастта започва да намалява продукцията на определени хормони /растежен хормон, мъжки и женски полови хормони, мелатонин /, което е свързано с процесите на остаряване.
Съществува пета - така наречената
митохондриална теория за стареенето. Митохондриите са енергийният генератор на клетките, който произвежда над 90% от ATF-биоенергията. Те имат собствена ДНК, която през живота става все повече дефектна. Същевременно митохондриите са помощници в борбата със свободните радикали. Когато клетките, особено митохондриите, използват кислород за продукцията на енергия, възникват свободни радикали. Спортът, стресът и болестите повишават техния брой. Около 92% от всички свободни радикали се образуват в митохондриите. Те могат да увредят всички биомолекули -включително протеините, въглехидратите, мастните киселини и нуклеиновите киселини. Когато функциите на митохондриите са увредени, се нарушава оксидативното разграждане на приетите от организма хранителни вещества, а така също и гликолизата и метаболизма на мастните киселини. По-нататък чрез митохондриалната дисфункция се нарушава и програмираната смърт на клетките /апоптоза/. Растежният хормон активира митохондриалната функция и по този начин редуцира свободните радикали. Освен това той регулира и апоптозата, стимулира унищожаването на болните и некоректно делящите се клетки. В крайна сметка се подпомага деленето само на здравите клетки.
/Донякъде митохондриалната теория се припокрива с теорията за свободните радикали/.
Теорията
за свободните радикали днес е фаворизирана от много учени. Според нея клетките на човешкия организъм страдат постоянно от така наречения оксидативен стрес. Главно при процесите на обмяната /метаболизма/ във всяка клетка възникват реактивни окислители като супероксидния анион (O2-). Тези субстанции окисляват и увреждат жизненоважни молекули, например като мастите, протеините и ДНК. Не всички настъпили увреджания могат да се коригират след това. Те се натрупват в течение на живота. По този начин клетките и целият човешки организъм стареят.
Имунологична теория за стареенето
Американският проф. Roy Walford е човекът, осъществил важни за геронтологията научни проучвания в различни насоки като калорийната рестрикция, генетиката на продължителността на живота, имуносенесценцията, ДНК-корекциите и репликативната сенесценция. Неговият принос в тази област е забележителен. Този учен за пръв път въвежда термина „имуносенесценция” /на англ. „immunosenescence”-преведено на бълг. означава „имуностареене”/. Проф. Walford за пръв път свързва определени имунологични процеси с развитието на стареенето при човек.
Био-електро-магнитната теория
Животът се обуславя от силата на биоелектричното поле и създаденото от него биомагнитно поле /т.нар. биомагнетизъм/. Знаем, че в човешкия организъм има електролити /например в кръвта/, които създават биоелектрическо поле и заедно с него и биомагнитно поле. Например така наречената аура /сиянието около човешкото тяло/ е израз на силата на биополето /т.е. нивото на енергията/. Авторът счита, че отслабването на тези две полета ускоряват настъпването на процесите на стареене и доближаване към смъртта.
Смята, че ако се поддържат електролитите в човешкия организъм в добро /оптимално/ състояние /а това ще осигури добро оптимално биоелектрическо и биомагнитно поле/, ще се забавят процесите на стареене и ще се удължи продължителността на живота.
Еволюционната теория за стареенето.
Еволюционният биолог David Thomson казва следното: „Погледнато в еволюционен аспект стареенето на пръв поглед е загадка. Понеже един организъм е по-репродуктивен, ако той може да остане млад, здрав и с нормално тегло. Стареенето следователно е недостатък и трябва да се зададе въпросът, защо еволюцията не го е отстранила.” В класическите теории се счита, че стареенето е трябвало да се развие неизбежно, тъй като шансовете за оцеляване при нарастваща старост стават по-малки и по този начин намалява селекцията.
Една от най-известните теории е тази на американския еволюционен биолог George C. Williams. Той изхожда от това, че стареенето напредва толкова по-бързо, колкото по-опасна е околната среда на индивида – значи по-голяма е вероятността например той да умре от глад, от измръзване или да бъде разкъсан от зверове. Не си струва в природата да се запазва по-дълго един такъв организъм, тъй като той и без това скоро трябва да умре. Затова живите същества са с по-бърз процес на стареене, за да могат да произведат колкото се може повече на брой здрави наследници /поколение/. Този учен казва: „ Това е като при правене на покупка. Ние премерваме цената и ползата. В менюто на живота стоят биологичните граници.”
Теоретично погледнато една бременна жена например изразходва много енергия, за да роди здраво дете. Поради увеличените обменни процеси по време на бременността тя страда от висок оскидативен стрес. Тя следователно за сметка на здраво и силно потомство получава ускорен процес на стареене.
Биофотонна теория.
През 1972 г. биофизикът проф. Фриц Поп започва своето проучване за свръхслабото лъчение на клетките. С модерна апаратура може да се замерят биофотони в биоелектромагнитно поле. Установено е, че клетките на всички живи същества не само излъчват светлина, но и я складират в себе си. Сумирането на тази светлина регулира всички жизнени процеси. Впоследствие са създадени апарати за диагностициране и лечение, които измерват биофотонните лъчения на целия човешки организъм във всички честотни области /светлинната, радиочестотната и микровълновата област /.
Теория за енергийните загуби
Някои учени считат, че ако човек губи повече енергия остарява по-бързо и не живее дълго. Така например според тяхното мнение, хората с поставени големи цели, които непрекъснато работят усилено, остаряват по-бързо. Те смятат, че при прекомерните физически тренировки при спортистите, които поемат повече кислород, се отделят повече пероксиди и настъпва така наречения оксидативен стрес, който води до необратимо увреждане на клетките и тяхната преждевременна смърт.
Според тази теория прекомерното вдишване на кислород /въпреки че той е жизнено необходим/ е вредно. Обратно, хората, които не се натоварват много /които са лениви/ и пестят енергията си, остаряват по-бавно и живеят по-дълго.
