събота, 3 март 2012 г.
ТЕОРИИ ЗА СТАРЕЕНЕТО /AGING/
www.antiagingivandomuschiev.webs.com
www.ivdom.mylivepage.com
www.antiagingstyle.com
Как и защо клетките остаряват и досега не е изяснено.
Съществуват различни теории, които се опитват да обяснят научно процесите на стареене. Според програмната теория генетични промени като загубата на теломери или грешки при репаратурата на ДНК са причината за стареенето. Според тази теория деленето на клетките повече не е възможно, когато се достигне определен брой на деленията. Някои учени са открили различни гени, които според тяхното мнение са отговорни за стареенето. Японски учени са открили гена, който обуславя прогерията (заболяване, при което в ранна детска възраст децата имат напреднали прояви на стареене (фиг.1 ) върху хромозома 8. На 11.юни 2002 г. американският изследовател Thomas Perls прави съобщение, че една година преди това със своя изследователски екип е установил върху хромозома 4 една област, която е отговорна за дълголетието. През 2009 год. Нобеловата награда за медицина и физиология беше присъдена на американците Елизабет Х. Блекбърн, Каръл В. Грайдър и Джек Шостак за откритието как хромозомите са защитени от теломери и ензима теломераза. Откритието има приложение в лечението на рака и изясняване на процесите на стареенето. Учените са решили основен проблем в биологията - как хромозомите могат да се копират напълно при клетъчното деление и как се защитават от израждане. Така например синдрома на Вернер е рядко наследствено заболяване, при което се наблюдава преждевременно ускорено остаряване. Хората, страдащи от него, обикновено живеят до 46 години.
Теорията за износването /за оксидативния стрес/ постулира, че клетките се разрушават от така наречените свободни радикали. Свободните радикали са пероксиди на кислорода, които се образуват в процесите на обмяната и увреждат ДНК, клетъчните мембрани, както и протеините. По този начин те разрушават самите клетки. Третата теория е енергетичната теория. Според нея намаленият внос на калории води до дълголетие. Ученият Roy Walford (фиг.2) е живеел от години с една изключително строга диета. Той е приемал дневно само 1500 калории. Според неговите изчисления по този начин той ще доживее до 170 години /за голямо съжаление ученият умира на 79 год. от нервно заболяване/. Проф. Roy Walford е американски геронтолог, който създава Дружеството за калорийна рестрикция (Calorie Restriction Society). През 1986 год. доказва чрез лабораторни опити с мишки, че нискокалорийното хранене на експерименталните животни води до удължаването на техния живот. Чрез малко, но висококачествена храна успява да повиши с 30 % продължителността на живота на мишките. При това той установява намаляване на честотата на захарния диабет и рака. Неговата теория намира голям брой привърженици в различни страни. При тези хора при медицинско наблюдение се установяват намаляване на сърдечните заболявания и понижаване на артериалното налягане. Намаляване на растежния хормон обаче се установява само при вегетарианците /при отказ от животински протеини/ за разлика от обратния резултат при експерименталните мишки. Проф. Roy Walford умира на 79 год. от нервно заболяване.
Четвъртата много важна е хормоналната теория. Според нея с възрастта започва да намалява продукцията на определени хормони /растежен хормон, мъжки и женски полови хормони, мелатонин /, което е свързано с процесите на остаряване. Съществува пета - така наречената митохондриална теория за стареенето. Митохондриите са енергийният генератор на клетките, който произвежда над 90% от ATF-биоенергията. Те имат собствена ДНК, която през живота става все повече дефектна. Същевременно митохондриите са помощници в борбата със свободните радикали. Когато клетките, особено митохондриите, използват кислород за продукцията на енергия, възникват свободни радикали. Спортът, стресът и болестите повишават техния брой. Около 92% от всички свободни радикали се образуват в митохондриите. Те могат да увредят всички биомолекули -включително протеините, въглехидратите, мастните киселини и нуклеиновите киселини. Когато функциите на митохондриите са увредени, се нарушава оксидативното разграждане на приетите от организма хранителни вещества, а така също и гликолизата и метаболизма на мастните киселини. По-нататък чрез митохондриалната дисфункция се нарушава и програмираната смърт на клетките /апоптоза/. Растежният хормон активира митохондриалната функция и по този начин редуцира свободните радикали. Освен това той регулира и апоптозата, стимулира унищожаването на болните и некоректно делящите се клетки. В крайна сметка се подпомага деленето само на здравите клетки. /Донякъде митохондриалната теория се припокрива с теорията за свободните радикали/.
Теорията за свободните радикали днес е фаворизирана от много учени. Според нея клетките на човешкия организъм страдат постоянно от така наречения оксидативен стрес. Главно при процесите на обмяната /метаболизма/ във всяка клетка възникват реактивни окислители като супероксидния анион (O2-). Тези субстанции окисляват и увреждат жизненоважни молекули, например като мастите, протеините и ДНК. Не всички настъпили увреджания могат да се коригират след това. Те се натрупват в течение на живота. По този начин клетките и целият човешки организъм стареят. Имунологична теория за стареенето Американският проф. Roy Walford е човекът, осъществил важни за геронтологията научни проучвания в различни насоки като калорийната рестрикция, генетиката на продължителността на живота, имуносенесценцията, ДНК-корекциите и репликативната сенесценция. Неговият принос в тази област е забележителен. Този учен за пръв път въвежда термина „имуносенесценция” /на англ. „immunosenescence”-преведено на бълг. означава „имуностареене”/. Проф. Walford за пръв път свързва определени имунологични процеси с развитието на стареенето при човек. Био-електро-магнитната теория Животът се обуславя от силата на биоелектричното поле и създаденото от него биомагнитно поле /т.нар. биомагнетизъм/. Знаем, че в човешкия организъм има електролити /например в кръвта/, които създават биоелектрическо поле и заедно с него и биомагнитно поле. Например така наречената аура /сиянието около човешкото тяло/ е израз на силата на биополето /т.е. нивото на енергията/. Авторът счита, че отслабването на тези две полета ускоряват настъпването на процесите на стареене и доближаване към смъртта. Смята, че ако се поддържат електролитите в човешкия организъм в добро /оптимално/ състояние /а това ще осигури добро оптимално биоелектрическо и биомагнитно поле/, ще се забавят процесите на стареене и ще се удължи продължителността на живота.
Еволюционната теория за стареенето. Еволюционният биолог David Thomson казва следното: „Погледнато в еволюционен аспект стареенето на пръв поглед е загадка. Понеже един организъм е по-репродуктивен, ако той може да остане млад, здрав и с нормално тегло. Стареенето следователно е недостатък и трябва да се зададе въпросът, защо еволюцията не го е отстранила.” В класическите теории се счита, че стареенето е трябвало да се развие неизбежно, тъй като шансовете за оцеляване при нарастваща старост стават по-малки и по този начин намалява селекцията. Една от най-известните теории е тази на американския еволюционен биолог George C. Williams. Той изхожда от това, че стареенето напредва толкова по-бързо, колкото по-опасна е околната среда на индивида – значи по-голяма е вероятността например той да умре от глад, от измръзване или да бъде разкъсан от зверове. Не си струва в природата да се запазва по-дълго един такъв организъм, тъй като той и без това скоро трябва да умре. Затова живите същества са с по-бърз процес на стареене, за да могат да произведат колкото се може повече на брой здрави наследници /поколение/. Този учен казва: „ Това е като при правене на покупка. Ние премерваме цената и ползата. В менюто на живота стоят биологичните граници.” Теоретично погледнато една бременна жена например изразходва много енергия, за да роди здраво дете. Поради увеличените обменни процеси по време на бременността тя страда от висок оскидативен стрес. Тя следователно за сметка на здраво и силно потомство получава ускорен процес на стареене.
Биофотонна теория. През 1972 г. биофизикът проф. Фриц Поп започва своето проучване за свръхслабото лъчение на клетките. С модерна апаратура може да се замерят биофотони в биоелектромагнитно поле. Установено е, че клетките на всички живи същества не само излъчват светлина, но и я складират в себе си. Сумирането на тази светлина регулира всички жизнени процеси. Впоследствие са създадени апарати за диагностициране и лечение, които измерват биофотонните лъчения на целия човешки организъм във всички честотни области /светлинната, радиочестотната и микровълновата област /. Теория за енергийните загуби Някои учени считат, че ако човек губи повече енергия остарява по-бързо и не живее дълго. Така например според тяхното мнение, хората с поставени големи цели, които непрекъснато работят усилено, остаряват по-бързо. Те смятат, че при прекомерните физически тренировки при спортистите, които поемат повече кислород, се отделят повече пероксиди и настъпва така наречения оксидативен стрес, който води до необратимо увреждане на клетките и тяхната преждевременна смърт. Според тази теория прекомерното вдишване на кислород /въпреки че той е жизнено необходим/ е вредно. Обратно, хората, които не се натоварват много /които са лениви/ и пестят енергията си, остаряват по-бавно и живеят по-дълго.
ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ ЗА АНТИЕЙДЖИНГ /ANTIAGING/ МЕДИЦИНАТА
www.antiagingivandomuschiev.webs.com
www.ivdom.mylivepage.com
www.antiagingstyle.com
С антиейджинг-медицината започва отново пролетта на живота! „ВРЕМЕТО Е ЖИВОТ!”/СТАРА ЯПОНСКА ПОГОВОРКА/ /в противовес на „Времето е пари”/ За стремежа за подмладяване се говори още от времето на античността до наши дни. Най-стара информация за изключително дълголетие безспорно е описанието в библията за Матусал - библейски персонаж, син на Енох. Споменат е в Битие- глава 5, 21-27.Когато е на 187 годишна възраст му се ражда син - Ламех. Според Библията той живее след това още 782 години и му се раждат още синове и дъщери. Умира на 969 години и е даван като пример за дълголетие. Познания за мероприятия с цел запазване и възстановяване на красивия външен вид датират още от преди 3,5 хилядолетия. Така например известният староегипетски папирус на Еберс (наречен на името на немския египтолог от Лайпциг Георг Еберс, живял от 1837 до 1898 год.), медицински ръкопис от средата на 2-то хилядолетие преди Христа, съдържа десетки рецепти за разкрасяване. От хилядолетия са известните козметични процедури и рецепти, практикувани от Клеопатра в древен Египет за поддържане на нейната пословична красота. Древните гърци са взаимствали познанията за борбата с остаряването от Ориента, а римляните са ги получили от гърците. Преди всичко древните лекари са разпространявали познанията за лечението с билки , както и козметични рецепти за подмладяване и разкрасяване. Преди хилядолетия в културата на живеещите в пределите на сегашна Испания араби козметиката се е радвала на голяма почит. Древните знания за красотата получили голям разцвет по времето на Ренесанса в Средна Европа. Благодарение на появата на печатарството тези познания продължили да се разпространяват в целия свят. От средата на 16. век са написани цяла поредица от медицински монографии най-напред в Северна Италия, където елитът на обществото се възползвал от прилагането на най-различни козметични процедури и рецепти. Тези знания и книги били пренесени след това от Юг на Север, както и от Изток на Запад. Ние живеем в момента в началото на третата голяма революция в медицината. В първата ера на медицината лекарите са се борили срещу чумата, холерата, проказата, едрата шарка и сифилиса. Във втората ера, която ние в момента напускаме, хората са умирали и умират от сърдечен инфаркт, мозъчен удар, рак, СПИН и захарен диабет. В третата ера на модерната медицина на новото хилядолетие изследванията на хормоните, генното инженерство и здравната профилактика ще ни дадат в ръцете ключа към един дълъг и здравословен живот. Обусловените от стареенето дегенеративни и обструктивни процеси днес за щастие могат да бъдат забавени. Антиейджинг- стратегиите имат за цел не само да забавят процесите на стареенето. Спечелените години трябва да станат по-пълноценни и по-витални. В началото на новото хилядолетие нашите деца могат да очакват по-голяма средна продължителност на живота (над 80 години). В миналото през 70-те години например господстваше убеждението, че горната биологична граница на средната продължителност на живота се намира между 70 и 80 години. Ясното послание на науката днес гласи: няма определена горна граница на индивидуалната продължителност на живота, но най-малко човек може да живее със сигурност 120 години (макар, че има записани рекорди в книгата на Гинес за хора, живеели над 120 год.). Правителството на САЩ призна значението на тази нова медицина: от началото на 90-те години бе създаден и се спонсорира от правителството „"National Institut of Aging". В развитите страни отдавна се говори за така наречената „Life-Style-концепция”. "Fit for Fun" е една добра мотивация за човека. Анти-ейджинг медицината има освен това и широки философски измерения. Много философи са стигнали до заключението, че „Смисълът на живота е животът!”. Всеки може да открие този смисъл за самия себе си. Ние трябва да пазим този подарък. От друга страна се наблюдава един интересен парадокс на стареенето: Всеки желае да живее дълго, но никой не иска да бъде стар. Границата от 30 годишна възраст изглежда за много хора „магичен праг”. След тази възраст много хора смятат, че започват да остаряват. Да се остарее означава човек да почне да разсъждава върху темата „смърт”- ужасът от това е разбираем за всички. Всеки мечтае да достигне възрастта на библейския Метусал (Methusalem). Хората искат не само да живеят по-дълго- те искат дълго време да живеят добре и пълноценно /витално/. Всеки от нас мечтае за „здрав дух в здраво тяло” дори на 100 годишна възраст. С една фраза „young for ever” (както се пее в една известна песен) може да се изрази хилядолетната мечта на човечеството за дълголетие в пълно здраве. Тук искам да спра вниманието Ви върху един забележителен труд на известния немски лекар Hufeland, живял по времето на Романтизма. Книгата му е озаглавена „Макробиотика: Изкуството да се удължи човешкия живот”. Публикуваният през 1796 г. труд анализира обстойно наличното медицинско познание. Той обхваща периода от време, започващ от Античността, времето на египтяните до 15-ти век, времето на Парацелз. Учудващи са актуалността на тази книга, както и правилността на познанията в нея. Hufeland предлага следните постулати за дълголетие в здраве: 1/ „Умереност, наслаждение на чист въздух навън, бани и физически упражнения” 2/ „Бързай бавно” (много важен фактор е спокойствието!) 3/ „Умереност в действията, в темперамента, както и във външните условия” (има пред вид климатичните условия) 4/ „Останете верни на законите на природата” 5/ „Отворени за радостта, любовта и надеждата, но затворени за омразата, яда и завистта” Още тогава лекарят Hufeland установява, че дълголетниците водят природосъобразен живот, далече от лукса и пищната показност, но прекарвайки повечето време в движение сред природата. Те били с обикновени професии. Според днешното научно мнение най-старият човек в света до момента е упражнявал професията „домакиня”. Става дума за Jeanne Calment, родена в Arles, Франция, на 21.февруари 1875 г. и починала на 4.август 1997 г. Тази жена е живяла точно 122 години, 5 месеца и 14 дни. Нейният баща е живял 93 г., майка й-86 г., а брат й-97 г. Баща й е бил корабостроител. Jeanne Calment се омъжва за богат съпруг, собственик на магазини. Тя имала възможността да не работи никога много, но пък да води един спокоен живот и да се занимава с хобита като тенис, колоездене, плуване, каране на ролери, свирене на пиано и посещаване на операта. Интересен е фактът, че нейният съпруг умира млад. След много години, когато тя е на 90-годишна възраст продава своето голямо жилище на един 47-годишен адвокат срещу изплащането на пожизнена рента от 2500 франка на месец. Адвокатът не доживял смъртта на Jeanne Calment-той починал от рак на 77 години. Тогава неговата вдовица трябвало да продължи изплащането на рентата на дълголетницата. До момента на смъртта си адвокатът заплатил на Jeanne Calment около 900 000 франка, което надхвърляло 3 пъти пазарната цена на жилището й. На 17.октомври 1995 г. тя надживява японеца Izumi Shigechiyo и става призната за най-възрастния човек на всички времена, като влиза в книгата на Гинес. Нарекли я „господарка на времето”. Между другото тя пушила до 119 годишна възраст, консумирала редовно големи количества шоколад и изпивала всеки ден по една чаша портвайн.
www.ivdom.mylivepage.com
www.antiagingstyle.com
С антиейджинг-медицината започва отново пролетта на живота! „ВРЕМЕТО Е ЖИВОТ!”/СТАРА ЯПОНСКА ПОГОВОРКА/ /в противовес на „Времето е пари”/ За стремежа за подмладяване се говори още от времето на античността до наши дни. Най-стара информация за изключително дълголетие безспорно е описанието в библията за Матусал - библейски персонаж, син на Енох. Споменат е в Битие- глава 5, 21-27.Когато е на 187 годишна възраст му се ражда син - Ламех. Според Библията той живее след това още 782 години и му се раждат още синове и дъщери. Умира на 969 години и е даван като пример за дълголетие. Познания за мероприятия с цел запазване и възстановяване на красивия външен вид датират още от преди 3,5 хилядолетия. Така например известният староегипетски папирус на Еберс (наречен на името на немския египтолог от Лайпциг Георг Еберс, живял от 1837 до 1898 год.), медицински ръкопис от средата на 2-то хилядолетие преди Христа, съдържа десетки рецепти за разкрасяване. От хилядолетия са известните козметични процедури и рецепти, практикувани от Клеопатра в древен Египет за поддържане на нейната пословична красота. Древните гърци са взаимствали познанията за борбата с остаряването от Ориента, а римляните са ги получили от гърците. Преди всичко древните лекари са разпространявали познанията за лечението с билки , както и козметични рецепти за подмладяване и разкрасяване. Преди хилядолетия в културата на живеещите в пределите на сегашна Испания араби козметиката се е радвала на голяма почит. Древните знания за красотата получили голям разцвет по времето на Ренесанса в Средна Европа. Благодарение на появата на печатарството тези познания продължили да се разпространяват в целия свят. От средата на 16. век са написани цяла поредица от медицински монографии най-напред в Северна Италия, където елитът на обществото се възползвал от прилагането на най-различни козметични процедури и рецепти. Тези знания и книги били пренесени след това от Юг на Север, както и от Изток на Запад. Ние живеем в момента в началото на третата голяма революция в медицината. В първата ера на медицината лекарите са се борили срещу чумата, холерата, проказата, едрата шарка и сифилиса. Във втората ера, която ние в момента напускаме, хората са умирали и умират от сърдечен инфаркт, мозъчен удар, рак, СПИН и захарен диабет. В третата ера на модерната медицина на новото хилядолетие изследванията на хормоните, генното инженерство и здравната профилактика ще ни дадат в ръцете ключа към един дълъг и здравословен живот. Обусловените от стареенето дегенеративни и обструктивни процеси днес за щастие могат да бъдат забавени. Антиейджинг- стратегиите имат за цел не само да забавят процесите на стареенето. Спечелените години трябва да станат по-пълноценни и по-витални. В началото на новото хилядолетие нашите деца могат да очакват по-голяма средна продължителност на живота (над 80 години). В миналото през 70-те години например господстваше убеждението, че горната биологична граница на средната продължителност на живота се намира между 70 и 80 години. Ясното послание на науката днес гласи: няма определена горна граница на индивидуалната продължителност на живота, но най-малко човек може да живее със сигурност 120 години (макар, че има записани рекорди в книгата на Гинес за хора, живеели над 120 год.). Правителството на САЩ призна значението на тази нова медицина: от началото на 90-те години бе създаден и се спонсорира от правителството „"National Institut of Aging". В развитите страни отдавна се говори за така наречената „Life-Style-концепция”. "Fit for Fun" е една добра мотивация за човека. Анти-ейджинг медицината има освен това и широки философски измерения. Много философи са стигнали до заключението, че „Смисълът на живота е животът!”. Всеки може да открие този смисъл за самия себе си. Ние трябва да пазим този подарък. От друга страна се наблюдава един интересен парадокс на стареенето: Всеки желае да живее дълго, но никой не иска да бъде стар. Границата от 30 годишна възраст изглежда за много хора „магичен праг”. След тази възраст много хора смятат, че започват да остаряват. Да се остарее означава човек да почне да разсъждава върху темата „смърт”- ужасът от това е разбираем за всички. Всеки мечтае да достигне възрастта на библейския Метусал (Methusalem). Хората искат не само да живеят по-дълго- те искат дълго време да живеят добре и пълноценно /витално/. Всеки от нас мечтае за „здрав дух в здраво тяло” дори на 100 годишна възраст. С една фраза „young for ever” (както се пее в една известна песен) може да се изрази хилядолетната мечта на човечеството за дълголетие в пълно здраве. Тук искам да спра вниманието Ви върху един забележителен труд на известния немски лекар Hufeland, живял по времето на Романтизма. Книгата му е озаглавена „Макробиотика: Изкуството да се удължи човешкия живот”. Публикуваният през 1796 г. труд анализира обстойно наличното медицинско познание. Той обхваща периода от време, започващ от Античността, времето на египтяните до 15-ти век, времето на Парацелз. Учудващи са актуалността на тази книга, както и правилността на познанията в нея. Hufeland предлага следните постулати за дълголетие в здраве: 1/ „Умереност, наслаждение на чист въздух навън, бани и физически упражнения” 2/ „Бързай бавно” (много важен фактор е спокойствието!) 3/ „Умереност в действията, в темперамента, както и във външните условия” (има пред вид климатичните условия) 4/ „Останете верни на законите на природата” 5/ „Отворени за радостта, любовта и надеждата, но затворени за омразата, яда и завистта” Още тогава лекарят Hufeland установява, че дълголетниците водят природосъобразен живот, далече от лукса и пищната показност, но прекарвайки повечето време в движение сред природата. Те били с обикновени професии. Според днешното научно мнение най-старият човек в света до момента е упражнявал професията „домакиня”. Става дума за Jeanne Calment, родена в Arles, Франция, на 21.февруари 1875 г. и починала на 4.август 1997 г. Тази жена е живяла точно 122 години, 5 месеца и 14 дни. Нейният баща е живял 93 г., майка й-86 г., а брат й-97 г. Баща й е бил корабостроител. Jeanne Calment се омъжва за богат съпруг, собственик на магазини. Тя имала възможността да не работи никога много, но пък да води един спокоен живот и да се занимава с хобита като тенис, колоездене, плуване, каране на ролери, свирене на пиано и посещаване на операта. Интересен е фактът, че нейният съпруг умира млад. След много години, когато тя е на 90-годишна възраст продава своето голямо жилище на един 47-годишен адвокат срещу изплащането на пожизнена рента от 2500 франка на месец. Адвокатът не доживял смъртта на Jeanne Calment-той починал от рак на 77 години. Тогава неговата вдовица трябвало да продължи изплащането на рентата на дълголетницата. До момента на смъртта си адвокатът заплатил на Jeanne Calment около 900 000 франка, което надхвърляло 3 пъти пазарната цена на жилището й. На 17.октомври 1995 г. тя надживява японеца Izumi Shigechiyo и става призната за най-възрастния човек на всички времена, като влиза в книгата на Гинес. Нарекли я „господарка на времето”. Между другото тя пушила до 119 годишна възраст, консумирала редовно големи количества шоколад и изпивала всеки ден по една чаша портвайн.
Абонамент за:
Публикации (Atom)